Много пъти съм си мислил, ако изявените русофили като Иван Евстатиев Гешов и братята Георгиеви биха били съвременници на комунистическия преврат на 9-ти септември 1944 г., дали щяха да оцелеят или и те щяха да имат съдбата на братята на изтрезнелия русофил Иван Вазов, пък също и самият той?!
Евстрати Ив. Гешов
На филантропичната традиция в банкерската фамилия Гешови столицата дължи и „Дом Анка Евстр. Гешова". На 28 май 1934 г. в Париж умира от туберкулоза Анка Гешова (по баща Губиделникова), съпруга на Евстрати Ив. Гешов. Няколко месеца след нейната смърт и в нейна памет и със свои средства той учредява фондация, построява и обзавежда в Красно село дом, който носи името й. Сградата е издигната върху дарения от него парцел от 1687 кв. м. и включва партер и два етажа, а също и малък параклис „Св. Ана" в двора.
Анка Евстр. Гешова
Дарител е ЕВСТРАТИ ИВАНОВ ГЕШОВ (1883 – 1959) – банкер. Син
на Иван Евстр. Гешов. Роден в Пловдив. Завършва стопански и финансови науки в
Париж, специализира в Лондон. Води делата на банкерската къща на баща си в
Букурещ от 1912 до 1915 г., когато е сменен от брат си Евлогий Гешов. Директор
на БТБ
– Българска търговска банка (1921). През 1922 г. се оженва за Анка
Губиделникова. След 1944 г. е интерниран в Троян.
На 10 авг. 1934 г. Евстр. Гешов учредява фондация в памет на съпругата си Анка Евстр. Гешова – Губиделникова (1902 – 28 май 1934), която умира млада от туберкулоза в Париж.
На фондация „Анка Евстратиева Гешова“ Евстр. Гешов дарява празен парцел земя от 1687 кв. м в София – кв. Красно село. На това място построява и обзавежда „Дом на Анка Евстратиева Гешова“. В двора на дома издига параклис и домашна църква „Св. Ана“.
В края на 1934 г. наследниците на Анка Евстр. Гешов (Евстрати Гешов, Георги Губиделников и Станка Губиделникова) се освобождават от данък наследство за останалата част от наследството, което преминава в собственост на фондацията. Съгласно акта за учредяване на фондацията, за построяването и обзавеждането на дома Евстр. Гешов изразходва през 1934 г. 964 425 лв., през 1935 г. – 1 220 435 лв. Общата счетоводна стойност на дома с мебелировката и инвентара възлиза на 2 201 730 лв. Зданието на дома е построено на площ 259 кв. м и е разпределено на партер и два етажа (217 кв. м). На 31 дек. 1935 г. сметките на всички предприемачи и доставчици по построяването, мебелировката и инвентара за дома са напълно изплатени.
През 1935 г. фондообразувателят издава акт и правилник на фондацията. Според него домът трябва ДА – Държавен архив служи за общежитие на 24 бедни девойки, които следват в последните два класа на софийските средни учебни заведения, в СУ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ или в Художествената академия. Фондацията поддържа дома и стола, организира беседи, сказки по вероучение, литература, наука, грижи се за домакинството. Тя предоставя стипендии, помощи и награди на девойките, живеещи в дома и извън него. Правилникът урежда управлението на дома, постъпването и напускането му, вътрешния ред, организацията на стола за хранене, хигиената, библиотеката, сказките и посещенията в дома.
Фондацията се управлява от УС – Управителен съвет с председател Евстр. Гешов и членове: Харитина Ябланска (сестра на Евстрати), Георги Губиделников (баща на Анка), представители на МНП, на АС – Академичен съвет на СУ и една бивша възпитаничка на дома. Надзорната власт се упражнява от МНП – Министерство на народната просвета (на народното просвещение – 1879–1947 г.).
Евстр. Гешов се грижи за издръжката на дома. На 30 септ. 1938 г. той внася 80 хил. лв. в бюджетен приход на фондацията. На 27 дек. 1939 г. дава още 70 хил. лв. и отделно още 10 хил. лв. за раздаване на награди и стипендии. На 27 март 1940 г. Евстр. Гешов прави дар на фондацията 1/2 от ползването (за периода 1 апр. 1940 – 30 юни 1942 г.) на своята част от имота, който притежава заедно с братята си Никола и Евлогий Гешови на бул. „Цар Освободител“ № 16. Дарението се прави при условие част от общинските данъци и такси за този имот за определения двегодишен период ДА бъдат за сметка на фондацията. Доходът от дарението се оценява на 73 хил. лв. СУ праща безплатно за библиотеката на дома своите издания. Към 1 март 1946 г. БТБ съобщава, че сметката на фондацията възлиза на 608 940 лв. От 1 март до 1 юни 1946 г. за нуждите на дома са изразходвани 22 553 лв.
Броят на девойките, живеещи в дома, от 24 през 1939 г. нараства на 42 през 1942 г. Фондацията има специален фонд за награди, стипендии и специализации. Първата премия от фонда през 1934 г. е дадена на Елена Добрева. През 1935 г. наградата е присъдена на ученичката Зорница Иванова. Фондацията разполага със собствена стая в университетския град Париж, която предоставя безплатно за ползване от българка, специализантка в Париж. Условията, на които трябва ДА отговарят кандидат-специализантките в Париж, са уточнени през 1938 г. в доклад на УС на фондацията. Те трябва ДА са българки, ДА изповядват източноправославна вяра, ДА са неомъжени, ДА притежават диплом за завършено висше образование от СУ или Художествената академия, ДА имат желание ДА се занимават с наука и ДА владеят много добре френски език. Ограничения за възрастта не се поставят. Освен безплатната квартира, Евстр. Гешов има готовност ДА помогне за плащането на разноските по пътуването и прехраната на кандидатката. През 1937/1938 г. стипендиантка на фондацията в Париж е Конова, която след избухването на войната се завръща в България. До 1946 г. тя е асистент в Университетската акушеро-гинекологична клиника в София. В писмото си от 3 апр. 1946 г. Конова моли УС на фондацията ДА ѝ се отпусне стипендия за 1946 г., за ДА може ДА стажува в парижките клиники и ДА завърши специализацията си.
През 1946 г. Евстр. Гешов отклонява предложението на МНП фондацията ДА се влее в общия фонд за подпомагане на студенти от висшите учебни заведения в България. Неговото желание е фондацията ДА продължава ДА носи името „Анка Евстратиева Гешова“. Фондацията е ликвидирана през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане (ха-ха-ха – за подпомагане на комунистическите крадци и разбойници).
На 10 авг. 1934 г. Евстр. Гешов учредява фондация в памет на съпругата си Анка Евстр. Гешова – Губиделникова (1902 – 28 май 1934), която умира млада от туберкулоза в Париж.
На фондация „Анка Евстратиева Гешова“ Евстр. Гешов дарява празен парцел земя от 1687 кв. м в София – кв. Красно село. На това място построява и обзавежда „Дом на Анка Евстратиева Гешова“. В двора на дома издига параклис и домашна църква „Св. Ана“.
В края на 1934 г. наследниците на Анка Евстр. Гешов (Евстрати Гешов, Георги Губиделников и Станка Губиделникова) се освобождават от данък наследство за останалата част от наследството, което преминава в собственост на фондацията. Съгласно акта за учредяване на фондацията, за построяването и обзавеждането на дома Евстр. Гешов изразходва през 1934 г. 964 425 лв., през 1935 г. – 1 220 435 лв. Общата счетоводна стойност на дома с мебелировката и инвентара възлиза на 2 201 730 лв. Зданието на дома е построено на площ 259 кв. м и е разпределено на партер и два етажа (217 кв. м). На 31 дек. 1935 г. сметките на всички предприемачи и доставчици по построяването, мебелировката и инвентара за дома са напълно изплатени.
През 1935 г. фондообразувателят издава акт и правилник на фондацията. Според него домът трябва ДА – Държавен архив служи за общежитие на 24 бедни девойки, които следват в последните два класа на софийските средни учебни заведения, в СУ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ или в Художествената академия. Фондацията поддържа дома и стола, организира беседи, сказки по вероучение, литература, наука, грижи се за домакинството. Тя предоставя стипендии, помощи и награди на девойките, живеещи в дома и извън него. Правилникът урежда управлението на дома, постъпването и напускането му, вътрешния ред, организацията на стола за хранене, хигиената, библиотеката, сказките и посещенията в дома.
Фондацията се управлява от УС – Управителен съвет с председател Евстр. Гешов и членове: Харитина Ябланска (сестра на Евстрати), Георги Губиделников (баща на Анка), представители на МНП, на АС – Академичен съвет на СУ и една бивша възпитаничка на дома. Надзорната власт се упражнява от МНП – Министерство на народната просвета (на народното просвещение – 1879–1947 г.).
Евстр. Гешов се грижи за издръжката на дома. На 30 септ. 1938 г. той внася 80 хил. лв. в бюджетен приход на фондацията. На 27 дек. 1939 г. дава още 70 хил. лв. и отделно още 10 хил. лв. за раздаване на награди и стипендии. На 27 март 1940 г. Евстр. Гешов прави дар на фондацията 1/2 от ползването (за периода 1 апр. 1940 – 30 юни 1942 г.) на своята част от имота, който притежава заедно с братята си Никола и Евлогий Гешови на бул. „Цар Освободител“ № 16. Дарението се прави при условие част от общинските данъци и такси за този имот за определения двегодишен период ДА бъдат за сметка на фондацията. Доходът от дарението се оценява на 73 хил. лв. СУ праща безплатно за библиотеката на дома своите издания. Към 1 март 1946 г. БТБ съобщава, че сметката на фондацията възлиза на 608 940 лв. От 1 март до 1 юни 1946 г. за нуждите на дома са изразходвани 22 553 лв.
Броят на девойките, живеещи в дома, от 24 през 1939 г. нараства на 42 през 1942 г. Фондацията има специален фонд за награди, стипендии и специализации. Първата премия от фонда през 1934 г. е дадена на Елена Добрева. През 1935 г. наградата е присъдена на ученичката Зорница Иванова. Фондацията разполага със собствена стая в университетския град Париж, която предоставя безплатно за ползване от българка, специализантка в Париж. Условията, на които трябва ДА отговарят кандидат-специализантките в Париж, са уточнени през 1938 г. в доклад на УС на фондацията. Те трябва ДА са българки, ДА изповядват източноправославна вяра, ДА са неомъжени, ДА притежават диплом за завършено висше образование от СУ или Художествената академия, ДА имат желание ДА се занимават с наука и ДА владеят много добре френски език. Ограничения за възрастта не се поставят. Освен безплатната квартира, Евстр. Гешов има готовност ДА помогне за плащането на разноските по пътуването и прехраната на кандидатката. През 1937/1938 г. стипендиантка на фондацията в Париж е Конова, която след избухването на войната се завръща в България. До 1946 г. тя е асистент в Университетската акушеро-гинекологична клиника в София. В писмото си от 3 апр. 1946 г. Конова моли УС на фондацията ДА ѝ се отпусне стипендия за 1946 г., за ДА може ДА стажува в парижките клиники и ДА завърши специализацията си.
През 1946 г. Евстр. Гешов отклонява предложението на МНП фондацията ДА се влее в общия фонд за подпомагане на студенти от висшите учебни заведения в България. Неговото желание е фондацията ДА продължава ДА носи името „Анка Евстратиева Гешова“. Фондацията е ликвидирана през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане (ха-ха-ха – за подпомагане на комунистическите крадци и разбойници).
Пасаж от книгата на Янко Гочев –
Убийството на Васил Левски, Виновниците, стр. 399 – 400
Какво в крайна сметка се е случило (с Левски) според Благой Емануилов? През втората половина на XIX век в Карлово живее Димитър Гешов, един от най-заможните хора в Подбалкана и едър търговец. Той е от основоположниците на големия род Гешовци – известни в българската история предприемачи, банкери, общественици и политици. Неговите двама синове Христо и Иван живеят във Виена, където се занимават с търговия. Дъщеря му Анастасия е омъжена за видния книжовник и карловски учител Райно Попович. Дъщерята на Райно Попович и Анастасия се казва Елисавета ? (Екатерина) и е омъжена за д-р Киро Попов.Продължение от стр. 399 на стр. 400
И двамата съпрузи са съратници на Левски. Останала вдовица през 1858 г., Анастасия заедно със сина си Теофан Райнов ? заминава за Виена при при брат си Иван. Там тя е имала аудиенция с императора Франц Йосиф. Срещала се и с трима министри. Другата дъщеря на Д. Гешов е останала в историята с монашеското си име Евпраксия. Била монахиня в девическия манастир в Калофер, а после игуменка на обителта. Познавала се с Левски още от неговите монашески години. При нея той намирал сигурно убежище. Евпраксия поддържала връзка с много революционери. Тя също е ходила във Виенa
Елена Стателова – Иван Евстратиев Гешов – или трънливият път на съзиданието – стр. 7
Гешовския род – (корените на големия Гешовски род тръгват от Иван от Троян около 1665, баща на Гешо Иванов – около 1730) Троянчанинът Гешо Иванов се заселва в Карлово през втората половина на на XVIII в. Той има трима синове – Иван, Димитър и Стойко и две дъщери – Трена и Дона. Единият от неговите потомци Иван Гешов (1770 -1842), първенец в града и Ана Фратева (1775 - 1857) от Сопот имат четирима синове – Христо, Евстрати, Димитър и Стефан. След като получават начално образование, братята тръгват да печелят хляба си. През 1828 г. по-възрастните – Христо и Евстрати, се преместват в Пловдив, оживен стопански център в империята, и тук откриват търговска къща.
ЯНА ЯЗОВА
ЛЕВСКИ - Първи том на
трилогията „БЬЛКАНИ“
Стр. 41
След смъртта на Минодора
игумения на манастира стана Евпраксия, жена с могъщо телосложение, смел поглед
и гръмовит глас. Потомка на богат и знатен род, в своя манастир тя приличаше
повече на генерал, отколкото на смирена пастирка на едно духовно стадо. Първото
нещо, което тя предприе като игумения, беше заздравяването на високите зидове,
които ограждаха нейния манастир от времето на покойната Теоктиста. Тя отвори
тесни процепи, които се разширяваха към двора в удобни за наблюдение малки
прозорчета, които придаваха на стената вид на бойница. Тя обкова голямата
дървена врата с тежки железа, като остави и над нея едно малко дървено
прозорче, през което можеха да надникнат само две очи и което можеше да се
отвори само отвътре, но не и отвън. Така укрепен манастирът, никой не се
съмняваше, че в случай на ново нападение, вместо да даде като първата игумения
знак за бягство през малката задна вратичка към полето, игумения Евпраксия ще
издаде на своите сестри заповед за отбрана. На всяко прозорче в стената тя
можеше да постави по една черна забрадка и чифт смели очи. Когато Евпраксия
получи едно прилично наследство, с него тя възобнови черковата на метоха, като
я издигна висока и светла, с яки железни пръчки на прозорците и красив железен
кръст на покрива. Вътре украси своя храм със скъпоценни икони, одежди, утвари и
красиво изписани черковни книги. Дворът на манастира, от по-рано засаден с
чемшири, лози и плодни дървета, биде разчистен и разработен в една благоуханна
градина. Нейните пътеки бяха постлани с жълта пръст. Изобилна студена вода
денонощно шуртеше от две медни тръби в голямо мраморно корито пред вратата на
храма.
БЕЛЕЖКИ - препратки към романа, направени от Петър Величков
Стр. 41. Прототип на
игумения Евпраксия е Евпраксия Гешова – дъщеря на Димитър Иванов Гешов,
който бил брат на известните български родолюбци в Пловдив – Евстатий, Христо и
Стефан Гешови. Когато умрял брат ѝ Христо (четиримата братя Гешови нямат сестра – вж. родословното дърво по-горе) във Виена, без да остави
потомство, Евпраксия го наследила и с парите възобновила черквата в Горния
метох. Всички тези биографични данни за Евпраксия са съкратени при
подготовката на романа за втория препис.
Авторката се е заблудила от повторенията на личните имена в рода на Гешови. Дядо на Евпраксия Димитрова Гешова е всъщност Димитър (Мито) Гешов, който е брат на Иван, Стойко, Трена и Дона, чиито родители са Тана Трантеева от Калофер и Гешо Кожухара Иванов от Троян. По-горе споменатите Евстатий, Христо, Стефан, и Димитър Иванов Гешов са синове на брат му Иван Гешов Иванов 1770-1842 и Ана Фратева. Егумения Евпраксия е внучка на Мито. Майка ѝ Анастасия Гешова е негова дъщеря и е съпруга на Райко Попович, които имат още две дъщери Елисавета (Ека) Попова (Райнова) съпруга на д-р Киро Попов, и Екатерина.
Пч. курсив е мои пояснителен текст (Лука Константинов Йоцов – дядо ми Радул Гешов и Милка-Мария Шолева, пра дядо ми Христо Гешов и Мария ?, пра-пра дядо ми Иван Гешов и Анна Фратева, пра-пра-пра дядо ми Гешо Кожухаря Иванов и Тана Трантеева и пра-пра-пра-пра дядо ми Иван от Троян и ??)
Прадядо ми Христо Гешов
Поздрави
Милка, Радул и децата (дЂцата)
Блага Стерьова Бръчкова - Екимова
Еким Александров Екимов, Свищов 1903 - 09.09.1944, осъден на смърт, депутат от 25 ОНС, приятел с Лазар Маринов Попов 1907 - 09.09.1944
Поредната гавра на комунистите – Еким Александров Екимов, Свищов 1903 - 09.09.1944, осъден на смърт, депутат от 25 ОНС е заличен от списъците (анихилирал, повторно убит?! ). Гадост – такъв човек изобщо не е съществувал!?
Еким Екимов е съпруг
на леля Блага Стерьова Бръчкова – Екимова, дъщеря на леля (баба) Диометиана-Донка Горгиева Шолева - Бръчкова (сестра с баба ми Милка-Мария Георгиева Шолева – Гешова и
с Веселина Георгиева Шолева - Чомакова, Аргирова)
Поредната гавра с убитите от комунистите – Еким Александров Екимов е заличен (убит за втори път)
Октомври 2013 г. - Лука
skiluckyski.blogspot.com ›2013/10
Преведете тази страница
7 октомври 2013 г. - Еким Александров Екимов, Свищов 1903 - 09.09.1944 г., осъден на смърт, депутат от 25 ОНС, приятел с Лазар Маринов Попов 1907 г. ...
Как прилагате неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно правото да бъдете забравени?
Неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз има дълбоки последици за търсачките в Европа. Съдът установи, че определени потребители имат право да поискат от търсачки като Google да премахнат резултати за заявки, които включват името на лицето. За да се класират, показаните резултати трябва да бъдат неадекватни, неподходящи, вече неактуални или прекомерни.
Откакто това решение беше публикувано на 13 май 2014 г., ние работим денонощно, за да се съобразим. Това е сложен процес, защото трябва да направим оценка на всяко отделно искане и да балансираме правата на индивида да контролира своите лични данни с правото на обществото да знае и разпространява информация.
Ако имате заявка за премахване, моля попълнете този уеб формуляр. Ще получите автоматичен отговор, потвърждаващ, че сме получили вашата заявка. След това ще направим оценка на вашия случай - моля, имайте предвид, че това може да отнеме известно време, защото вече сме получили много такива искания. При оценката на вашата заявка ще разгледаме дали резултатите включват остаряла информация за личния ви живот. Ще разгледаме също така дали има обществен интерес към информацията, останала в резултатите от търсенето ни - например, ако тя се отнася до финансови измами, професионални злоупотреби, наказателни присъди или вашето публично поведение като държавен служител (избран или неизбран). Това са трудни решения и като частна организация може да не сме в добра позиция да вземем решение по вашия случай. Ако не сте съгласни с нашето решение, можете да се свържете с местния DPA.
Очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с органите за защита на данните и други през следващите месеци, докато усъвършенстваме нашия подход. Решението на СЕС представлява значителна промяна за търсачките. Въпреки че сме загрижени за неговото въздействие, ние също смятаме, че е важно да се спазва решението на Съда и работим усилено, за да разработим процес, който да е в съответствие със закона.
Когато търсите име, може да видите известие, в което се казва, че резултатите може да са били променени в съответствие със закона за защита на данните в Европа. Показваме това известие в Европа, когато потребител търси повечето имена, а не само страници, които са били засегнати от премахване.
Как Google защитава поверителността ми и поддържа информацията ми защитена?
Знаем, че сигурността и поверителността са важни за вас - и те са важни и за нас. За нас е приоритет да осигурим силна сигурност и да ви дадем увереност, че вашата информация е безопасна и достъпна, когато имате нужда от нея.
Непрекъснато работим, за да осигурим силна сигурност, да защитим поверителността ви и да направим Google още по-ефективен и ефикасен за вас. Ние харчим стотици милиони долари всяка година за сигурност и наемаме световноизвестни експерти в сигурността на данните, за да запазим вашата информация в безопасност. Изградихме и лесни за използване инструменти за поверителност и сигурност като Google Dashboard, потвърждаване в две стъпки и настройки за реклами. Така че, когато става въпрос за информацията, която споделяте с Google, вие имате контрол.
Можете да научите повече за безопасността и сигурността онлайн, включително как да защитите себе си и семейството си онлайн, в Центъра за безопасност на Google.
Научете повече за това как пазим вашата лична информация в поверителност и в безопасност - и ви даваме контрол.
Как мога да премахна информация за себе си от резултатите от търсенето с Google?
Резултатите от търсенето с Google са отражение на публично достъпното съдържание в мрежата. Търсачките не могат да премахват съдържание директно от уебсайтове, така че премахването на резултатите от търсенето от Google не би премахнало съдържанието от мрежата. Ако искате да премахнете нещо от мрежата, трябва да се свържете с уеб администратора на сайта, на който е публикувано съдържанието, и да помолите него да направи промяна. Освен това, ако съгласно европейското законодателство за защита на данните искате да поискате премахването на определена информация за вас, която се появява в резултатите от търсенето с Google, моля, кликнете тук. След като съдържанието бъде премахнато и Google отбележи актуализацията, информацията вече няма да се показва в резултатите от търсенето с Google. Ако имате спешна заявка за премахване, можете също да посетите нашата страница за помощ за повече информация.
Изпращат ли се моите заявки за търсене до уебсайтове, когато щракна върху резултатите от търсенето с Google?
В някои случаи да. Когато кликнете върху резултат от търсене в Google Търсене, вашият уеб браузър също може да изпрати интернет адреса или URL адреса на страницата с резултати до целевата уеб страница като препращащ URL адрес. URL адресът на страницата с резултати от търсенето понякога може да съдържа заявката за търсене, която сте въвели. Ако използвате SSL Търсене (криптираната функционалност на Google за търсене), при повечето обстоятелства думите ви за търсене няма да бъдат изпратени като част от URL адреса в препращащия URL адрес. Има някои изключения от това поведение, като например, ако използвате малко по-малко население
skiluckyski.blogspot.com ›2013/10
Преведете тази страница
7 октомври 2013 г. - Еким Александров Екимов, Свищов 1903 - 09.09.1944 г., осъден на смърт, депутат от 25 ОНС, приятел с Лазар Маринов Попов 1907 г. ...
Как прилагате неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно правото да бъдете забравени?
Неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз има дълбоки последици за търсачките в Европа. Съдът установи, че определени потребители имат право да поискат от търсачки като Google да премахнат резултати за заявки, които включват името на лицето. За да се класират, показаните резултати трябва да бъдат неадекватни, неподходящи, вече неактуални или прекомерни.
Откакто това решение беше публикувано на 13 май 2014 г., ние работим денонощно, за да се съобразим. Това е сложен процес, защото трябва да направим оценка на всяко отделно искане и да балансираме правата на индивида да контролира своите лични данни с правото на обществото да знае и разпространява информация.
Ако имате заявка за премахване, моля попълнете този уеб формуляр. Ще получите автоматичен отговор, потвърждаващ, че сме получили вашата заявка. След това ще направим оценка на вашия случай - моля, имайте предвид, че това може да отнеме известно време, защото вече сме получили много такива искания. При оценката на вашата заявка ще разгледаме дали резултатите включват остаряла информация за личния ви живот. Ще разгледаме също така дали има обществен интерес към информацията, останала в резултатите от търсенето ни - например, ако тя се отнася до финансови измами, професионални злоупотреби, наказателни присъди или вашето публично поведение като държавен служител (избран или неизбран). Това са трудни решения и като частна организация може да не сме в добра позиция да вземем решение по вашия случай. Ако не сте съгласни с нашето решение, можете да се свържете с местния DPA.
Очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с органите за защита на данните и други през следващите месеци, докато усъвършенстваме нашия подход. Решението на СЕС представлява значителна промяна за търсачките. Въпреки че сме загрижени за неговото въздействие, ние също смятаме, че е важно да се спазва решението на Съда и работим усилено, за да разработим процес, който да е в съответствие със закона.
Когато търсите име, може да видите известие, в което се казва, че резултатите може да са били променени в съответствие със закона за защита на данните в Европа. Показваме това известие в Европа, когато потребител търси повечето имена, а не само страници, които са били засегнати от премахване.
Как Google защитава поверителността ми и поддържа информацията ми защитена?
Знаем, че сигурността и поверителността са важни за вас - и те са важни и за нас. За нас е приоритет да осигурим силна сигурност и да ви дадем увереност, че вашата информация е безопасна и достъпна, когато имате нужда от нея.
Непрекъснато работим, за да осигурим силна сигурност, да защитим поверителността ви и да направим Google още по-ефективен и ефикасен за вас. Ние харчим стотици милиони долари всяка година за сигурност и наемаме световноизвестни експерти в сигурността на данните, за да запазим вашата информация в безопасност. Изградихме и лесни за използване инструменти за поверителност и сигурност като Google Dashboard, потвърждаване в две стъпки и настройки за реклами. Така че, когато става въпрос за информацията, която споделяте с Google, вие имате контрол.
Можете да научите повече за безопасността и сигурността онлайн, включително как да защитите себе си и семейството си онлайн, в Центъра за безопасност на Google.
Научете повече за това как пазим вашата лична информация в поверителност и в безопасност - и ви даваме контрол.
Как мога да премахна информация за себе си от резултатите от търсенето с Google?
Резултатите от търсенето с Google са отражение на публично достъпното съдържание в мрежата. Търсачките не могат да премахват съдържание директно от уебсайтове, така че премахването на резултатите от търсенето от Google не би премахнало съдържанието от мрежата. Ако искате да премахнете нещо от мрежата, трябва да се свържете с уеб администратора на сайта, на който е публикувано съдържанието, и да помолите него да направи промяна. Освен това, ако съгласно европейското законодателство за защита на данните искате да поискате премахването на определена информация за вас, която се появява в резултатите от търсенето с Google, моля, кликнете тук. След като съдържанието бъде премахнато и Google отбележи актуализацията, информацията вече няма да се показва в резултатите от търсенето с Google. Ако имате спешна заявка за премахване, можете също да посетите нашата страница за помощ за повече информация.
Изпращат ли се моите заявки за търсене до уебсайтове, когато щракна върху резултатите от търсенето с Google?
В някои случаи да. Когато кликнете върху резултат от търсене в Google Търсене, вашият уеб браузър също може да изпрати интернет адреса или URL адреса на страницата с резултати до целевата уеб страница като препращащ URL адрес. URL адресът на страницата с резултати от търсенето понякога може да съдържа заявката за търсене, която сте въвели. Ако използвате SSL Търсене (криптираната функционалност на Google за търсене), при повечето обстоятелства думите ви за търсене няма да бъдат изпратени като част от URL адреса в препращащия URL адрес. Има някои изключения от това поведение, като например, ако използвате малко по-малко население
October 2013 - Luke
skiluckyski.blogspot.com ›2013/10
Translate this page
October 7, 2013 - Ekim Alexandrov Ekimov, Svishtov 1903 - 09.09.1944, sentenced to death, MP from the 25th National Assembly, friend of Lazar Marinov Popov 1907 ...
How are you implementing the recent Court of Justice of the European Union (CJEU) decision on the right to be forgotten?
The recent ruling by the Court of Justice of the European Union has profound consequences for search engines in Europe. The court found that certain users have the right to ask search engines like Google to remove results for queries that include the person's name. To qualify, the results shown would need to be inadequate, irrelevant, no longer relevant, or excessive.
Since this ruling was published on 13 May 2014, we've been working round the clock to comply. This is a complicated process because we need to assess each individual request and balance the rights of the individual to control his or her personal data with the public's right to know and distribute information.
If you have a removal request, please fill out this webform. You'll receive an automatic reply confirming that we have received your request. We will then assess your case—please note this may take some time because we have already received many such requests. In evaluating your request, we will look at whether the results include outdated information about your private life. We'll also look at whether there's a public interest in the information remaining in our search results—for example, if it relates to financial scams, professional malpractice, criminal convictions, or your public conduct as a government official (elected or unelected). These are difficult judgments and as a private organization, we may not be in a good position to decide on your case. If you disagree with our decision you can contact your local DPA.
We look forward to working closely with data protection authorities and others over the coming months as we refine our approach. The CJEU's ruling constitutes a significant change for search engines. While we are concerned about its impact, we also believe it's important to respect the Court's judgment and are working hard to devise a process that complies with the law.
When you search for a name, you may see a notice that says that results may have been modified in accordance with data protection law in Europe. We’re showing this notice in Europe when a user searches for most names, not just pages that have been affected by a removal.
How does Google protect my privacy and keep my information secure?
We know security and privacy are important to you – and they are important to us, too. We make it a priority to provide strong security and give you confidence that your information is safe and accessible when you need it.
We’re constantly working to ensure strong security, protect your privacy, and make Google even more effective and efficient for you. We spend hundreds of millions of dollars every year on security and employ world-renowned experts in data security to keep your information safe. We also built easy-to-use privacy and security tools like Google Dashboard, 2-step verification, and Ads Settings. So when it comes to the information you share with Google, you’re in control.
You can learn more about safety and security online, including how to protect yourself and your family online, at the Google Safety Center.
Learn more about how we keep your personal information private and safe — and put you in control.
How can I remove information about myself from Google's search results?
Google search results are a reflection of the content publicly available on the web. Search engines can't remove content directly from websites, so removing search results from Google wouldn't remove the content from the web. If you want to remove something from the web, you should contact the webmaster of the site the content is posted on and ask him or her to make a change. Additionally, if under European data protection law, you would like to request removal of certain information about you that appears in Google's search results, please click here. Once the content has been removed and Google has noted the update, the information will no longer appear in Google's search results. If you have an urgent removal request, you can also visit our help page for more information.
Are my search queries sent to websites when I click on Google Search results?
In some cases, yes. When you click on a search result in Google Search, your web browser also may send the Internet address, or URL, of the search results page to the destination webpage as the Referrer URL. The URL of the search results page may sometimes contain the search query you entered. If you are using SSL Search (Google’s encrypted search functionality), under most circumstances, your search terms will not be sent as part of the URL in the Referrer URL. There are some exceptions to this behavior, such as if you are using some less popular
Вторият състав на Народният съд в София е образуван, с цел да
осъди бившите народни представители от 25 Обикновено
Народно събрание (24 февруари 1940
г. – 9 септември 1944
г.). Подсъдими по втори състав на Народния съд са 134 души. На 26 август 1996 година присъдите на
Втори състав на народния съд са отменени с Решение № 243
на Върховния съд.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%E2%84%96_243_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%E2%84%96_243_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4
Лазар Попов – осъден на смърт, депутат от 25 ОНС
Лазар Маринов Попов – Русе
37-годишен, адвокат
Съпруг на д-р Лилия Антикова - Попова – завършила зъболекарство
във Виена. Близка на Яна Язова. Леля Лили говореше без да се страхува против
комунистическата власт и затова е била ликвидирана на 4-ти километър по съветски
тертип!
В книгата на Нася Кралевска – България под комунизъм [31], авторката описва живота на Лазар Попов, който предрича съдбата си, че ще бъде ликвидиран от комунистите и се обръща с прощални думи – вместо завещание, тъй като не притежава нищо материално – към най-близките си хора.
Към Лили Попова – Обичам те и уважавам безкрайно много, скъпо мое момиче. Ти си умна и храбра. Мисълта ти е кристално чиста. ....
Към Лили Попова – Обичам те и уважавам безкрайно много, скъпо мое момиче. Ти си умна и храбра. Мисълта ти е кристално чиста. ....
Загрижената комунистическа власт позволява на Лили Антикова Попова да посети в затвора мъжа си Лазар Попов, а той е бил ликвидиран преди датата фигурираща на документа за разрешение за свиждане?! Човек онемява при такава отвратителна гавра!
Борис Йоцов
Решение № 172 на Върховния съд е прието на 26 август 1996 година. С него се отменят присъдите с мотив липса на доказателства, издадени от първи състав на Народния съд на редица министри, депутати, царски съветници и военни лица. Заедно с Решение № 243 на Върховния съд тези две решения отменят присъдите на министрите от 56 до 60 правителство на България, царските съветници, депутатите от 25-то ОНС както и на военни лица. Подсъдими по процеса са общо 51 души
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%E2%84%96_172_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4
http://yotsov.ilit.bas.bg/prof-dr-boris-yotzov
https://pametbg.com/index.php/bg/jertvi/ubiti/1053-2017-01-31-18-56-36
 |
https://liternet.bg/publish10/bjocov/
БОРИС ЙОЦОВ
=============================
Борис Йоцов е роден във Враца на 08.11.1894 г. Завършва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Гимназиален учител (1920-1923). Специализира славянска филология в Прага (1923-1925), във Варшава и Виена (1926-1927). Д-р на Пражкия университет (1925). Асистент (1926), доцент (1929) и професор (1935) в Софийския университет. Завежда Катедрата по Българска и славянска литература (1935-1944). Декан на Историко-филологическия факултут (1935-1936). Дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага. Директор на Народния театър в София (1936-1937). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1940-1942). Осъден е от Народния съд на смърт и убит на 01.02.1945 г. С решение №172/26.08.1998 на Върховния съд присъдата е отменена. Публикувал е многобройни изследвания върху историята на българската култура и обществено-политическия живот в списанията “Златорог” и “Отец Паисий”. Автор на книгите: "Йосиф Доброволски в България" (1931), "Братя Миладинови в Чехия" (1934), "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935), "Паисий Хилендарски" (1937), "Записките на Захари Стоянов" (1940), "Славянството и Европа" (1992).
=============================
Борис Йоцов е роден във Враца на 08.11.1894 г. Завършва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Гимназиален учител (1920-1923). Специализира славянска филология в Прага (1923-1925), във Варшава и Виена (1926-1927). Д-р на Пражкия университет (1925). Асистент (1926), доцент (1929) и професор (1935) в Софийския университет. Завежда Катедрата по Българска и славянска литература (1935-1944). Декан на Историко-филологическия факултут (1935-1936). Дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага. Директор на Народния театър в София (1936-1937). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1940-1942). Осъден е от Народния съд на смърт и убит на 01.02.1945 г. С решение №172/26.08.1998 на Върховния съд присъдата е отменена. Публикувал е многобройни изследвания върху историята на българската култура и обществено-политическия живот в списанията “Златорог” и “Отец Паисий”. Автор на книгите: "Йосиф Доброволски в България" (1931), "Братя Миладинови в Чехия" (1934), "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935), "Паисий Хилендарски" (1937), "Записките на Захари Стоянов" (1940), "Славянството и Европа" (1992).http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/ZaJocov2.html
Ученият в лабиринта на историята
Проф. Иван Павлов
Съдбата на този умишлено забравян досега човек е била да редува
напрегнатата тишина на академичния кабинет с шумотевицата на високия
административен пост. За него днес не знаем почти нищо и той тепърва
трябва да бъде оценен според качества и недостатъци, според волята
да се противопостави или да възприеме временната конюнктура.
Конюнктура оказала се гибелна за мнозина, а за други - привидно
победоносна. Поуката от неговата съдба би могла да ни помогне при
отговор на сложния въпрос - има ли право ученият да се намесва в
политиката и ако не – защо не. И то особено в министерства най-пряко
свързани с неговата дейност като това на просвещението.След погрома на Ньойския договор общественото внимание отново се насочва към вечно неосъществените национални идеали. Същевременно едно социално учение, придобиващо "все повече почва у нас", се разпространява след октомври 1917 г. на мощни вълни и с непозната дотогава организирана агресивност започва да разделя българите, развивайки чувства на социална нетърпимост. Резултатите проличаха десетилетия по-късно с цялата категоричност на историческа закономерност.
Борис Йоцов е фамилно предопределен за избралите пътя към осъществяването на българската кауза. Баща му е доброволец от Сливница, неговият брат е опълченец от Шипка, друг чичо е бил във връзка с Ботев по организирането на Врачанското въстание. Братът Николай Йоцов много даровит художник, ученик на проф. Стефан Иванов и приятел на прочутия пейзажист (доскоро оценяван единствено като "придворен" художник) Константин Щъркелов, заминава като студент доброволец в Балканската война, където загива при Чаталджа на двадесет и една години. Разтърсен от неговата смърт деветнадесетгодишният врачански гимназист пише през съдбоносната 1913 г. малката балада (по собственото му определение) "Пленник":
Гроб заровен
Край реката
Славен може би;
Клони свеждат
И немеят
Жалните върби.
В нощ безмълвна.
Някой тамо
Плаче и ридай
И нарежда
Жалби святи
Зарад роден край...
Простите, но изстрадани редове напомнят тематично трагичната поезия на друг незавърнал се от фронта доброволец - Димчо Дебелянов...
Младият Йоцов е поощряван в ранните си поетични опити от писатели като Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров и други. Към стихотворението му "Бричебор" проявява интерес също младият тогава композитор Петко Стайнов. Драматизмът на времето насочва към големите образи от световната трагика и това обяснява появата през 1910-1911 г. в годишника на врачанската гимназия "Княз Борис" на учудващо задълбочената студия "Иванко и Макбет". Днес подобни съпоставки се окачествяват като типологически, смятат се за сериозно научно постижение, а освен всичко останало ни сполетяват противоречиви чувства за времето, когато са излизали гимназиални годишници, а днес същото не може да се каже дори за университетските.
Най-авторитетната академична специалност за пишещия млад врачанлия естествено е славянската филология (други филологически специалности тогава в Софийския университет няма), която завършва през годините 1913-1916 (поради войната получава дипломата си чак през 1919), като допълва образованието си с изучаване на правни науки (1918-1920). Военните вихри не успяват да заличат пресния пример на безкомпромисния интелектуализъм на кръга "Мисъл". В интервю с Христо Бръзицов от 1943 г., Йоцов споделя, че лично д-р Кръстев го води в софийския квартал Лозенец при любимото място на Славейков, комуто младият студент посвещава стихотворението "Гроба на поета", включено впоследствие в сборник, посветен на непримиримия враг на "фасулковците". По негов образец новоназначеният асистент на професор Боян Пенев по история на славянските литератури специализира в Лайпциг, Виена и особено в Прага, където защитава докторат в Карловия университет (1923-1925). Не са подминати филологическите центрове в Братислава, Варшава, Краков и другаде. От Боян Пенев той възприема желанието за една изключително богата обща и литературна култура, която не позволява методологията на тогавашния ръководител на катедрата по славянски литератури в Софийския университет да бъде определена само като позитивистична. Пак от него Йоцов се научава търпеливо, с включването на социални, исторически и други фактори, да проследява формирането на естетическото явление във всичките му фази и междинни преходи и винаги на обобщаващия фон на народната съдба. Борис Йоцов дължи много на своя учител, но и Боян Пенев, по-точно паметта за него, дължи на издателското умение, на стенографските и редакторските способности на бившия студент най-големия си труд: посмъртното издание на курса лекции "История на новата българска литература" в четири тома (1936 г.).
Поощренията за научна работа получени през студентските години от Иван Шишманов, д-р Кръстев и Боян Пенев продължават след това вече в приятелски план от страна на Богдан Филов - дружба продължила в буквалния смисъл на думата до гроб, до общия гроб след присъдата на народния съд. . . Но все още сме в края на 30-те години, когато професорското приятелство получава и ново намерение - появява се списание "Родина" (1937-1940) - тежко, илюстровано, веднага наречено професорско, с два стилизирани старобългарски лъва на корицата, които Владимир Василев на страниците на конкурентния "Златорог" веднага оприличава на издателите (след поемането на министърпредседателския пост от Филов, "Родина" се списва само от Йоцов). Списанието има за цел да поощрява изследването и разпространението на историческа и литературна култура (по модела на тогавашния Историко-филологически факултет, чийто декан според тогавашните едногодишни мандати е бил и проф. Йоцов 1935-1936) и въпреки златорожките нападки - предимно свързани с недотам успешното директорство на Владимир Василев в Народния театър (преди него на този пост е Йоцов за времето 1936-1937, подал си с достойнство оставката поради университетска заетост) - стои "високо над всякакви дребнави разправии, над мизерни котерийни домогвания. . . В оценките си върху проявите на нашия културен живот то следва линията на безпристрастието, като зачита свободата на мненията" (кн. IV, 1939 г., с. 222).
Освен с обширни, богато илюстровани научни студии и точни рецензии "Родина" се запомня и с емоционално написани встъпления - почти всички излезли изпод перото на Борис Йоцов. В тях българският народ е наречен "народ на идеала - това е прометеевското и мистичното в живота на българите" (книжка първа от 1939); малкият народ е сравнен с малкия човек, сол на земята, уповаващ се на идеалите на хуманизма, а не на грандоманията и насилието (книжка втора от същата година) и пак от тази година в последната трета книжка е обяснението за необходимостта от действия, които започнати от не един в името на националните идеали се заплащат с цената на не една учена глава: "Няма по-голяма напаст за народната душа, когато бъде приучена да вярва повече на словото, отколкото на делото". Обаче, оказва се впоследствие, че българските дела минават през субективна, твърде пристрастна и късогледа човешка оценка. Иначе Борис Йоцов упорито търси в научните си трудове какво е играело месианистична роля в българската история. Открива го в лицето на българската книжовност и фолклор и води упорита, борба с времето, за да осветли всестранно (според исторически и социален момент, във връзка с биографията на твореца, съобразно развитието на просветното дело и пр.) процесуалната същност на българската и останалите славянски литератури. Тогава на подобна научна методология се е казвало психосоциологичен метод и ако се прочетат работите на Б. Йоцов за Нешо Бончев, Отакар Мокри, П. Р. Славейков, Илия Блъсков, Петър Берон, Адам Мицкевич, Прокоп Хохолоушек и за още много други става ясно, че те не са изгубили своето научно и информационно значение. Независимо дали пише за световно известен славянски гений или само за "типичен" или "регионален" писател, професорът не пропуска да открои българското тематологично въздействие особено забележимо в периода на славянския романтизъм ("Прокоп Хохолоушек и неговата българска романтика", 1930, "Българска хайдушко-революционна романтика в Гърция", 1939) и най-вече в обобщаващия литературно-исторически синтез "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935). За Йоцов чуждата оценка е част от постановката за народа като "самопознаващо се битие".
Създаването на нови славянски държави след Първата световна война и традиционното славянофилство в страната кара Борис Йоцов да вижда българската участ свързана със славянската духовност, обгърната от европейския свят. Познаването на редуващите се враждебност и дружелюбност между славяните и заобикалящите ги в миналото народи би могло да стимулира и днес не една прогноза насочена към бурното за славянството настояще и дори към бъдещето. Духът на славянските литератури не позволява на професора славист да остане чужд на националната патетика, дирена от него в българския фолклор, книжовност и душевност без едноизмерните щампи на конюнктурния шовинизъм. Студиите (печатани най-вече в много престижния тогава годишник на Софийския университет) "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935), "Братя Миладинови в Чехия" (1934), "Славянските литератури и славянското съзнание в България", сп. Български преглед, 1929, "Т. Г. Масарик и неговият идеал за нова Европа", Сборник българско-чехословашка взаимност, 1930 и други не са изгубили значението си въпреки полувековната забрана. Тяхната стойност е доловена отдавна от крайно взискателния и вироглав нестор на българската славистика Александър Теодоров Балан, отбелязал в рецензия от 1930 г. качествата на труд за първия български литературен критик (валидни за цялото научно дело на рецензирания): "Подир Йоцова може да се яви още нещо книжовно за Неша Бончев и по-хубаво, но по-пълно и основателно - надали" (сп. Български дневник, кн. 3, с. 451).
Борис Йоцов допълва научния факт с нова семантика, откъсвайки българската славистика от сковаващия я филологизъм, преоценявайки и допълвайки постигнатото от нея още от самото й възникване с необходима културно-историческа апология. На широк научен фон се разкрива трагичното противоречие между славянско съзнание и славянска политика, съпътстващо проникването на идеите на славянизма у нас. Изтъкнато е неговото влияние при формирането на българската хуманитаристика; Г. С. Раковски е посочен с лутанията си между панславизма и романтичните утопии като първи мъченик на славянската идея; проследени са стремежите на нашите революционни демократи за южнославянска федерация; разгледано е отражението на полските борби за независимост върху Христо Ботев: "Да се проследят духовните общения между славянските народи, тъй както са отразени в тяхната книжнина - научна, публицистична и художествена, -това значи да издирим заетите идеи, градивни материали и форми, понататък чрез доловените взаимни въздействия да се домогнем до техните общи моменти, както по дух, така и по съдържание. Но това значи и нещо повече: засягайки един въпрос важен както за литературната история, така и за литературната психология и социология, да се прехвърли границата на литературното влияние и да се види доколко една или няколко литератури възпитават или възмогват и определен исторически момент, не само отделни лица, съсловия или класи, но и цели общества, дори и цял народ, ставайки творчески фактор в неговото развитие, като съдействат за кристализацията на някоя идея, на определено съзнание ("Славянските литератури и славянското съзнание в България").
Именно връзката между славянския дух и литература бе замъглявана най-усърдно чрез вулгарно социологизуван "интернационализъм", който ни принуждаваше да забравим "недоказуеми" сравнения между немския рационализъм и славянския практичен идеализъм - елементи от народопсихологическа литературоведска методология, стремяща се да обясни чрез литературния феномен ницшеанския свръхчовек и богочовека на Достоевски. Йоцов може да ни бъде полезен днес, когато забързани към Европа не бива да забравяме, че нашата култура се формулира сред славянството. Един от най-дълбоко свързаните с българската народна душевност възрожденски писатели - Петко Рачев Славейков е анализиран върху славянски ("славянският романтизъм, романтизмът на поробените славяни, покрай строго художествените проблеми, има и чисто практически, свързани с участта на народа, като разработва със значителна дълбочина ония моменти, които са по-плодоносни за идеята на възкръсващата родина, най-вече култа на народа и на народното творчество, култа на историческото минало, раздухва стремежа към национална индивидуализация, вярата в предопределената историческа мисия на племето") и върху не по-малко достоен европейски фон: "П. Р. Славейков, вторият син на Рачо Казанджията, се ражда в навечерието на национален подем, на 17 ноемврий, в Търново, сиреч когато умира Бетовен, три години след смъртта на Байрона, пет години преди да умре Гьоте. И живее във време, когато има за връстници почти или за съвременници люде като Ернест Ренан, Спенсер, Вагнер, Верди, Юго, Дикенс, Толстой, Достоевски и пр." ("Български писатели. Живот-творчество-идеи, София, 1929 г., с. 106-107). Борис Йоцов не се бои, че глави като "Отхрана", "Сеятел на просвета. Херой на деня. Скитничество", "В Трявна и Търново. Заседяване и безпокойства" и пр. ще накърнят научния облик на студията за Славейков, не само защото в нея не липсват обширни теоретични обобщения в главите "Поетическо изкуство", "Песнопойки. Гръцки и турски образци. Певец на еротичен витализъм", "Сатира и хумор. Ироник на делнична действителност" и други, но и защото е убеден, че откриването на адекватността между литературния и житейския факт е в основата на иманентното репродуциране на духовната енергия в творчески акт.
Самочувствието на учен при Йоцов е и самочувствие на българин. С верен усет той подходящо подбира явления от нашето минало, съвместими и равностойни на творчески феномени от други страни. Така делото на братя Миладинови, наречено от него "знак, културно-исторически символ, будещ странни, далечни и дълбоки асоциации" е разгледано според условията на друга литература, също отлично позната на Йоцов - чешката! Чехия, родината на славистичната наука, наистина е подходяща среда, за която според поставената си задача ученият се запитва и си отговаря "кога Димитър и Константин Миладинови проникват в Чехия, докога продължава да грее звездата им на тамошния книжовен небосклон, какви са главните моменти от историята на духовния им живот в тая страна, как проникват, в кои среди, по какви пътища, какво влияние оказват и какво значение имат в развоя на чешко-българските културни сношения" ("Братя Миладинови в Чехия").
Националното самочувствие гарантира и пълноценно анализиране на духовни величини от европейски мащаб, което Йоцов прави, спазвайки най-важното славистично изискване - сравнението, превърнато от него във верен ориентир при разбирането на многопосочната стихия на световните проблеми. Професорът бохемист не може да отмине идеите на първия чехословашки президент, този "сложен чешки феномен, философ на историята, комуто историческата прагматика улеснява огромното му държавническо желание да помогне в политическото и културно насочване на чехите, на славяните, на Европа" ("Т. Г. Масарик и неговият идеал за нова Европа"). Юридическото образование позволява на Йоцов да отсъди, че "държавата е възникнала чрез завладяване, нейният произход е теократичен, а народът е изразител на нравствени начала. . . народ и народност са резултат на дълго вътрешно развитие, следователно, държавата не може да бъде цел, а средство" и да подхвърли на радикалите, че "социализмът, който се застъпя за малкия човек, проправя сам, без да иска, път за разбирането на въпроса за малкия народ." Масариковата студия е доказателство, че добронамереният учен не бива да се отдръпва от актуалното и да го оставя в ръцете на конюнктурни тълкуватели, а да осветли нещата доколкото е възможно със средствата на научния обективизъм, лишен от партийна пристрастност. Ето как знаменитият чех темпераментно е препоръчван на българите от професор в Софийския университет, отстоявал принципите си без компромиси и без пресметливи увъртания. Истински паметлив ученик на професор Иван Шишманов, отчел в завещанието си, че "умира с чувство на изпълнен дълг не само към своето малко, страстно обичано отечество, но и към човечеството" в завещанието на Борис Йоцов би могло да се конкретизира - и към славянството. Подобна линия (компрометирана преди и сега толкова пъти. . .) би звучала подозрително патетично и дори превзето, ако не беше доказаната всеотдайност при поемането на всички рискове на непредвидимото, което може да сполети една малка страна в голяма световна буря. Лична психологическа опора за Йоцов (а и не само за него) във времето на жестоко военно разделение са образите на сънародници, изразяващи "българската борческа стихия, на българската воля за самосъхранение чрез просвета и култура." Такъв е П. Р. Славейков и в споменатата студия Йоцов разглежда неговия "практически идеализъм", на всяка цена запазващ "челото чисто от позора на отметника, който се отказва от своите убеждения, за да се нареди по-скоро пред трапезата на житейските блага, като издига своя позор в добродетел и дарба. Днес под едно знаме, утре - под друго, защото знамето е всичко, а ти си нищо". Последното пророческо изречение може би Йоцов пише, имайки предвид обезличаващата личността тежка сянка на безмилостен идеологически двубой започнал в България след октомврийската революция и достигнал своя връх през втората световна война. Тогава по настояване на университетския си колега и настоящ министър-председател Богдан Филов, професор доктор Борис Йоцов става министър на просветата. Времето (от 11 април 1942 до 1 юни 1944) е точно отмерено в обвинителния акт на първия голям състав на народния съд (1945), издигащ като първо, но не единствено обвинение: "изложили сигурността на държавата и поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава". В споменатото интервю на Христо Бръзицов за същия период е изброено какво още е извършил министърът Борис Йоцов през това фатално за него време: "приети законопроекти по предложение на Борис Йоцов за: откриване на отдел по фармация и отдел по зъболекарство към медицинския факултет; за взаимно-спомагателните каси на учениците; за признаване на дипломите на лица завършили в чужбина; за кооперативен строеж на читалищни сгради. Внесени са и са приети правилници за стипендиите, за новооткритото Висше техническо училище, за прилагане на закон за детската и младежката книжнина, за прилагане на закон за народните читалища, за прогимназията с общежитие за даровити деца в София, за откупване на картини и скулптури от Министерството на народното просвещение, за институтите за първоначални учители, за Държавната музикална академия. Взема участие при прокарването на следните закони: за български библиографски институт, за учебниците и учебните помагала, за Висшето училище за телесно възпитание, за театрите и др. . ."
Елена и Борис
Елена и Борис Йоцови – на първия ред, седнали.
Осъден на смърт Борис Иванов Йоцов е екзекутиран заедно с другите подсъдими на 1 февруари 1945 г. независимо от това, че е бил: член на БАН, на Чешкото кралско общество на науките, на Словашката академия на науките "П. И. Шафарик", почетен член на Чехословашко-българска взаимност в Прага и на Лужишкосръбското дружество пак там; бил е член на Българо-чехословашка взаимност, на Дружеството на руските писатели и публицисти; от 1936 до смъртта си е подпредседател на Славянското дружество в България и подпредседател на научния институт към него; че е участвувал в множество конгреси и конференции, където авторитетно е представял българската славистика; че е чел в България и в чужбина университетски курсове по: Увод в новата българска литература, Българска лирика, повест, драма, Български национален романтизъм, К. Х. Маха и чешкия романтизъм, Славянски лирици, славянски романисти, славянски драматици, Славянските литератури през XVIII в., Славянски романтици, Южнославянски романтизъм, Славянски реалисти, Славянски модернизъм, История на славянските литератури, История на руската класическа и нова литература; независимо, че е написал много съпоставителни изследвания върху славянските литератури, отделни студии и монографии за наши и чужди писатели, есета, статии за същността на литературата и човешкия дух в почти всички български и много чужди списания... Независимо от всичко! Присъдата е изпълнена. . . Имаме ли основания да гадаем какво би станало, ако бе останал жив, както примерно неговият по-възрастен колега професор Михаил Арнаудов, осъден в същия процес за три месеца министерствувене (всъщност той поема от Йоцов министерството на просвещението) на доживотен затвор, Арнаудов оцеля, излезе от затвора, дочака почести и издаване на всичките му съчинения, превърнали се в незаменима връзка между довоенната и следвоенна българска литературна наука, в която присъствуваше с оригинална методология твърде контрастна спрямо сивотата на официалното литературознание.
Въпреки напрежението в разделената на политически блокове междувоенна Европа Борис Йоцов никога не пропуска да изрази загрижеността си към съдбата на малките народи, като най-малобройните сред славяните - лужичаните са обект на негов специален интерес. Независимо от асимилационния натиск в третия райх и политическата конюнктура професорът славист винаги поддържа правото за тяхното съществуване и проучва лужишката литература. В тази връзка е и приятелството му с големия чешки сорабист и българист Йозеф Пата (роден 1886) дълго следен от гестапо за огромната си научна и обществена дейност в полза ни лужичани и накрая разстрелян през 1942 г. в Прага. Йоцов и Пата са почетни членове на пражкото Лужишкосръбско дружество; няма труд на българския професор останал нерецензиран в чехословашката научна периодика от чешкия му колега и приятел, а обемистия труд на Пата с изчерпващото заглавие "Лужица" от всички славянски страни е преведен единствено в България (Лужица. Земята на най-малкия славянски народ, София, 1924). Борис Йоцов е оставил също множество отзиви за научното дело на чешкия българист и сорабист. Професор Йоцов е имал и други контакти с европейски учени, но едва ли е предполагал, че житейски ще се озове най-близко до чеха Йозеф Пата. И двамата слависти изгарят в пламъците на най-големия (не само военен) сблъсък в човешката история, поставяйки въпроси за вината, отговорността на учения и гражданина, за последователността на убежденията и тяхната оценка, променяща се с времето. Въпроси, за чиито отговор може да ни насочи не толкова трагизма на личната участ, колкото запознаването с научното дело, впечатляващо с настойчивостта и мащабността на интелектуалното усилие на Борис Йоцов. Началото на неговото преоткриване като учен би трябвало да гарантира, че няма да се стигне до още по-непростимото - гибелта на едно достойно научно дело.
Професор Борис Иванов Йо̀цов е български славист,
юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска
академия на науките. Убит от комунистическите власти през 1945, които
установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския
преврат от 1944.
Дългогодишен преподавател по литература в Софийския
университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение
през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния
съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
Борис Йоцов е роден във Враца на 21 февруари (8
февруари стар стил) 1894 г.
Баща му е доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., единият му чичо е опълченец,
а другият участва в национално-освободителното движение преди 1878 година. Брат
на Борис Йоцов е художникът Николай Йоцов.
През 1913 – 1916 г. учи славянска филология,
а от 1918 до 1920 г. право в Софийския университет. Работи като гимназиален
учител от 1920 до 1923 г., след което, от 1923 до 1925 г. специализира
славянска филология Прага, завършва с докторат. През 1926 – 1927 г.
специализира във Варшава и Виена.
През 1926 г. започва работа в Софийския
университет, първоначално като асистент. През 1929 г. е избран за доцент, а от
1935 г. е професор. През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по българска и
славянска литература, а през 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия
факултет. Директор е на Народния театър в София за периода 1936 – 1937 г. Проф.
Борис Йоцов е дописен член на Българската академия на науките и на Славянския
институт в Прага. Член е на Чешкото кралско общество на науките и на Словашката
академия на науките. От 1942 г. е почетен член на Върховния читалищен съюз,
почетен член на общостудентската организация „Васил Левски“.
През 1940-1942 г. Борис Йоцов е главен секретар
на Министерството на народното просвещение, а от 11 април 1942 до 1 юни 1944 г.
е министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов.
След Деветосептемврийския преврат е арестуван. На
1 февруари 1945 г. е осъден е на смърт, да заплати 5 милиона лева глоба и
присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот от т. нар. Народен
съд. Присъдата не подлежи на обжалване. Екзекутиран е чрез разстрел в нощта на 1
февруари срещу 2 февруари 1945 г. в района на Централните софийски гробища.
Тялото му е захвърлено в обща яма, образувана от бомба паднала по време на
бомбардировките над София и е зарито със сгурия. С Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996
г. присъдата е отменена.
Личният архив на Борис Йоцов се съхранява в Централен
държавен архив. Състои се от 349 архивни единици от периода 1875 – 1944 г.
Видул Странски и Стефан Караджа
Видул Странски
Видул войвода
(ок. 1777 - 1833)
(псевдоним на Видул Кунчов Видулов) - български войвода, чичо на Васил Левски,
и не бива да се бърка с другия, малко по-късен войвода на име Видул
Странски от Калофер. Видул войвода е
потомък на род с бунтовна дейност, която може да бъде проследена в продължение
на повече от два века.
През 1833 г. при една схватка с преследващи ги
потери Видул бил тежко ранен и по-късно починал от раните си. Той бил едър,
плещест мъж със сини очи и руса коса и мустаци, за което по-късно сестрата на
Левски Яна казвала, че родителите и роднините ѝ, винаги оприличавали брат ѝ с
чичо им Видул.
Видул Странски, Калофер – 1840-1878 Одеса
Син на дядо Иван Ябанов (Странски) и
Ана х. Димова Странска Кьойбашиева (Кьорбаджийска)
Брат на Лала Иванова Брадинова; Димо Иванов Странски; Стефан Иванов Странски; Мария Иванова Балтаджиева; д-р Георги СТРАНСКИ (*кум на Христо Ботев и Венета); Елена Иванова Маричкова; д-р Никола СТРАНСКИ и Теодор (Тодор) Иванов СТРАНСКИ. |
На стр. 105 от романа
на Яна Язова – Левски, първият том от трилогията „БАЛКАНИ“ пише:
„Знаете
ли името на този войвода (Левски пита
учениците на сестра Серафима от ГОРНИЯ МЕТОХ на игумения Евпраксия в гр. Калофер), който завел четата си в кошарата на вуйка си,
един тлъст чорбаджия от Калофер, и му прати по кехаята хабер за 15 чифта
цървули и барут? Когато в отговор хаджията изруга борците и каза на кехаята, че
нищо няма да им проводи по него, защото пловдивския паша щял да го обеси на
моста на Марица, знаете ли какво направи войводата в вуйчовата си кошара? Той
заповяда на другарите си да изколят овните! – извика Дякона …
... В
това време малкият Никола Деличев рипна от стола и … запя
Видуле,
мамин Видуле
Видуле, пехливанино,
Видуле, пиле хвъркато!
Видуле, пиле хвъркато!
Майката
на Видул Ана х. Димова Странска Кьойбашиева има трима братя, вуйчовци на Видул – хаджи
Неделчо, хаджи Стойчо и хаджи Гендо Кьойбашиеви. Единият от тях е тлъстия
чорбаджия!
Яна Язова
вероятно визира Видул Странски, а не чичото на Левски, Видул войвода, който
умира през 1833 година.
